< Няма ме >

Колко му трябва на човек, за да го няма? Питат ме: къде си? - аз отговарям: няма ме! Питат ме: какво правиш? - аз отговарям: нищо. Питат ме: как си? - добре, отговарям аз.. Нищо не може да се сравни с великото чувство околните да те възприемат като едно статично "няма го" в техните глави. За тях съм далеч, винаги няма какво съществено да ме попитат, отговорът на което няма да промени абсолютно нищо в редът им на мисли. "Няма ме" е синоним на "ето ме" в моята си глава. Различни по състав, еднакви по значение; отговаряш едно мислиш друго, няма особено значение какво всъщност някой те пита и дали въобще отговорът трябва да го има. Като се има в предвид количеството ненужно проведена и изискуема комуникация между хората всяка секунда по Света + същото количество предоставена такава от рецепиентите + вече пропита и асимилирана от мозъка на питащите информация, така че не е било нужно за което да си раздвижват мускулите на ченетата дори, мога гордо да заявя че хората си дрънкат ненужни глупости по цял ден... и трилионите пропилени думи, отлетяли просто ей така във въздуха и никой не обърнал им внимание. Затова се сбръчкайте на изкуствените си столове, "комуникативни" изчадия такива!