Политическа тема

Подбуди ме едно много силно усещане за да напиша тази публикация. Може да се усети като банално. Може и просто да е дразнение, породено от праволинейното, затворено, обгърнато в скука и смут съзнание на наши съграждани, оценяващи себе си като персони с креативна мисъл, трезво-оценяващи своето и на околните присъствие; грухтящи и слюнко-бълващи усти с грапави от дюля езици. Обектът на моя субект е една красива идея - толкова красиво описана от НЕГО, че още се чудя с какво да я сравня...Накратко, думите са ценни. Ще си имаме национална, красива, достойна, модерна, горда зала, която сигурно ще ни кара да се чустваме обединени и щастливи, която ще надживее внуците ни и ще побира толкоз много българи на едно място. Спортът обединява нас българите, сигурно единствено и само той. Но в една ябълка понякога откриваме малки каналчета прокопани от червеи, които ако не наръфаш ябълката вечно ще си пълзят там вътре. Тези червеи си живуркат вътре, паразитират за сметка на ябълката, дебелеят и гнездят лаври. Тези червеи живеят и между нас, готови да изгубят цялото си време омърсявайки с гадната си слуз красотата, която виждат. Това не са зли езици - това са вечно сумтящи и несъгласни с всичко хора..хора, единствената им цел на които е да мърсят подсъзнателно. За пръв и последен път си отнемам от времето да им го кажа и опиша. Дано се припознаят. Винаги ще ги игнорирам.