Два дена по-късно...

Спомняш ли си последните два дена? Спомняш ли си за последен път когато вдигна телефона си и каза, че това няма да се повтори отново. А какво ще кажеш за половината си живот, който си прекарал в сън.. какво да кажем за тези дни, в които си се обличал и събличал, будувал и сънувал..какво си спомняш за своята трапеза, за хората, били на нея до теб...Всичко е въпрос на два дена. Точно два, приятел, точно два. За наше голямо нещастие - помним. Има едени гори в Южна Америка, които се казват "селвас". Те се простират на юг от река Амазонка и са като първообраз, който ти изкача в главата, когато чуеш думата "джунгла". Далеч от мириса на човешката кожа, там живеят твоите спомени от преди два дена - разни мравки лазят по мозъчната ти кора; зелени светулки светят в очите ти; група корени пълзят в кръвта ти; ръцете вече тежът; гърбът се превива и стар козел те мушка точно в стомаха... реката е спряла и навсякъде - мъгла. Два дена ти остават да намериш пътя, който си спомняш. Два дена и повече няма да пушиш трева.