Есента и зимата в северна Европа вървят ръка за ръка.. Странното е, че хората, подвластни на тази двусезонна година въобще не усещат смяната на сезоните, бързото препускане на часовника, както и езикът на очите. Както всичко на нашата планета и на този остров всичко е временно! Изкуствено засадената трева, катеричките и грижливо оформените сравнително малки зелени пространства някак си странно се сливат с безкрайния бетон, тухлените къщи и миризмата на гниещи листа.. Мравуняк! Всичките тунели, перфектно построената пирамидална структура, работеща почти идеално, засенчила всеки полъх на вятъра и радостта от слънчевата светлина. Никога, никой не би си помислил, че сезоните може да са така безчуствени и безмирисни.. Какъв е смисълът тогава от тях? Майката Природа вече е помислила по този въпрос, отнемайки от човека връзката между тях, малко по малко и все повече. Има места на Земята, които не могат да се наречат "кътчета". Планетата ни е болна от едра шарка, която се разраства неумолимо.
Никога, никой не би си помислил, че хората може да са вирус.
Дълбоко, там където никой отдавна не е влизал, там където кислородът нахлувал невидим и плътен, се е бил скрил Човекът - същият този, който обичал дъжда както слънцето, растенията както животните, музиката както плачът на малкото дете. Това било минало, той вече нито можел да чувства, нито да помирише. Сезоните изведнъж свършили!
20090128
Януари, Лондон, 2009
Есента и зимата в северна Европа вървят ръка за ръка.. Странното е, че хората, подвластни на тази двусезонна година въобще не усещат смяната на сезоните, бързото препускане на часовника, както и езикът на очите. Както всичко на нашата планета и на този остров всичко е временно! Изкуствено засадената трева, катеричките и грижливо оформените сравнително малки зелени пространства някак си странно се сливат с безкрайния бетон, тухлените къщи и миризмата на гниещи листа.. Мравуняк! Всичките тунели, перфектно построената пирамидална структура, работеща почти идеално, засенчила всеки полъх на вятъра и радостта от слънчевата светлина. Никога, никой не би си помислил, че сезоните може да са така безчуствени и безмирисни.. Какъв е смисълът тогава от тях? Майката Природа вече е помислила по този въпрос, отнемайки от човека връзката между тях, малко по малко и все повече. Има места на Земята, които не могат да се наречат "кътчета". Планетата ни е болна от едра шарка, която се разраства неумолимо.
Никога, никой не би си помислил, че хората може да са вирус.
Дълбоко, там където никой отдавна не е влизал, там където кислородът нахлувал невидим и плътен, се е бил скрил Човекът - същият този, който обичал дъжда както слънцето, растенията както животните, музиката както плачът на малкото дете. Това било минало, той вече нито можел да чувства, нито да помирише. Сезоните изведнъж свършили!
Абонамент за:
Публикации (Atom)