Имам нужда от сън..

Имам нужда от салфетка - сополите ми течат, настинал съм нещо от тази климатична конвулсия около мен... Имам нужда от бодро утро, бодър мозък, тяло без травми, коктейл без концентрирана злост. Имам нужда от мен. Червените панталони, облаците на небето, косъмът в носа ми, пъпката от наглия до безкрайност комар..Сърби ме, никой не забелязва пристъпите на нервност с които така усърдно чеша сърбящите рани по тялото ми. Мои терзания, мои нужди. Ха, очите се движат - без цел и размери, без тягост и взор. Имам нужда от вятър, имам нужда от лъх. Не искам време, наслада и мъст. "Прибой" казва ми мозъкът крив, "Отбий" отговарям му яростно аз. Нямам нужда от тягостни мисли, нямам нужда от страх... Всичко което не е - яде черната пръст. Имам нужда от салфетка - сополите бавно и странно текат - няма време да мисля, само мирис и тягост на плът. Часовникът бавно на стената тиктака, главата навлиза в тъма от цветни нюанси, а прилепи тежко хриптят. Броят ми до три, отварям очите широко - бели стени и силно светещи лампи отгоре кръжат.