Вкусната царевица е навсякъде, а хрупкавите домати и инкубаторните пилета обвземат естествените ни стомаси...гъмжи от кравешки погледи около мен, тъжни, бавни и очакващи транзит чак до дебелото ми черво. Обезумели зайци бягат по полята, прасета обикалят по хорските дворове, китове изскачат на бреговете, ябълките раждат повече а пък котките си дремят спокойно по первазите... Време е за хапване. Всичко което ям идва от земята, а вкусът вече ми е без значение. Навън е горещо - наскоро валя дъжд и всички се радваме на новите реки, все по-малко. Природата мисли за нас, а схемата й е разгадана отдавна.. Един наскоро осъзнал се Стрък трева ми сподели битието си: "Знаеш ли.. - разказва той - казват че вятърът ме бил довял тук, и си спомням моята бурна младост когато веехме кичари а въздухът беше сладък...и само това, еее-х много време мина и не си спомням нищо от живота...приятели разправят че било ме отнесло торнадо меен, изскубало ме значи! После никой не бил ме виждал доста време - една муха ми прошепна че съм станал жертва на насилие.. не знам меен, чувствам се толкова слаб - виж го това Слънце!- пече ли пече..разправят че примирал съм от жега, после едва не съм се удавил от прииждаща река, къс лед паднал върху ми - така ме затиснал че се наложило банда мравки да го преместят... меен, а пък вчера заваля дъждец и тъкмо се освежихме с братята, но виж ме днес - целият в някакви розови петна меен! - та аз съм зелен! - даже мравките вече ме игнорират - никой не си говори с мен както преди..всичко се е променило, няма достатъчно храна и вода за всички ни - всеки ден се молим да мине някое животно и да се смили върху главите ни. Облаците са много тъмни меен, чак ме плашат вече - понякога дяволски светлини бълват от тях..страх ни е че някоя ще попадне върху мен и братята ми. На следващият ден отново пек и пек, вятърът се бил обидил нещо и не искал да идва насам..Мъка меен, мъка....При теб как е - пита ме Стръка с тъжен поглед - похвали се нещо! "Затвори очи" - подканвам го аз, усмихвам му се виновно, отскубвайки го от почвата. По-късно през месеца водата беше заляла дърветата до короните им. Едно дърво ме изгледа въпросително..
20100811
временна разлика!
Вкусната царевица е навсякъде, а хрупкавите домати и инкубаторните пилета обвземат естествените ни стомаси...гъмжи от кравешки погледи около мен, тъжни, бавни и очакващи транзит чак до дебелото ми черво. Обезумели зайци бягат по полята, прасета обикалят по хорските дворове, китове изскачат на бреговете, ябълките раждат повече а пък котките си дремят спокойно по первазите... Време е за хапване. Всичко което ям идва от земята, а вкусът вече ми е без значение. Навън е горещо - наскоро валя дъжд и всички се радваме на новите реки, все по-малко. Природата мисли за нас, а схемата й е разгадана отдавна.. Един наскоро осъзнал се Стрък трева ми сподели битието си: "Знаеш ли.. - разказва той - казват че вятърът ме бил довял тук, и си спомням моята бурна младост когато веехме кичари а въздухът беше сладък...и само това, еее-х много време мина и не си спомням нищо от живота...приятели разправят че било ме отнесло торнадо меен, изскубало ме значи! После никой не бил ме виждал доста време - една муха ми прошепна че съм станал жертва на насилие.. не знам меен, чувствам се толкова слаб - виж го това Слънце!- пече ли пече..разправят че примирал съм от жега, после едва не съм се удавил от прииждаща река, къс лед паднал върху ми - така ме затиснал че се наложило банда мравки да го преместят... меен, а пък вчера заваля дъждец и тъкмо се освежихме с братята, но виж ме днес - целият в някакви розови петна меен! - та аз съм зелен! - даже мравките вече ме игнорират - никой не си говори с мен както преди..всичко се е променило, няма достатъчно храна и вода за всички ни - всеки ден се молим да мине някое животно и да се смили върху главите ни. Облаците са много тъмни меен, чак ме плашат вече - понякога дяволски светлини бълват от тях..страх ни е че някоя ще попадне върху мен и братята ми. На следващият ден отново пек и пек, вятърът се бил обидил нещо и не искал да идва насам..Мъка меен, мъка....При теб как е - пита ме Стръка с тъжен поглед - похвали се нещо! "Затвори очи" - подканвам го аз, усмихвам му се виновно, отскубвайки го от почвата. По-късно през месеца водата беше заляла дърветата до короните им. Едно дърво ме изгледа въпросително..
Абонамент за:
Публикации (Atom)