Да ти вземат тока!

Досега приемах за даденост това, че вкъщи светят лампите, работи печката, гледам телевизия..докато не се случи това. Прекрачих прага. Настана тишина. Посрещнах с леко раздразнение новината, че тази вечер ще пропусна чаканият толкова дълго време покер-турнир, както и любимото ястие което вече миришеше вкусно в главата ми по пътя за вкъщи. Горчиво погълнатата глътка бира ми подсказа, че съм сред природата в домашна обстановка. Тихо и уютно. Замислено и напрегнато. Следващият миг се озовавам в обятията на моят ангел-спасител, държейки ценното листче хартия което ще ме върне "у дома", псувайки на ум себе си или някой друг. Все пак аз бях виновен, другият ми помогна да открия грешката си и ми даде да разбера, че НЕГО трябва да уважавам повече от всичко. Той ми дава светлина, топлина, храна. Кланях му се, дни наред....Молих го....вече се бях отплатил материално за грешката си, но душата ми Му принадлежеше. Минаха нощ, две и идваше трета. Не получих милост. Гниех в своя смут и недоумение. Бях изгубил надежда, но накрая се появи пратеник, носещ ключа на живота ми. Отключи, влязох. Лъч светлина и мирис на разтопен парафин ме блъснаха в лицето. Изпитах делириум и изпратих милиони овации на НЕГО, стискайки ръката на пратеника. Повече няма да правя така. Спрете ни тока, не искаме вода!