Нищо нанякъде

Хм, нищо не става - няма и да го повтарям, няма и да трябва..влизам си спокойно, никой не питам..никой не трябва да знае, никой не искам да казва. Ха, толкова спокоен, толкова чувствен, толкова аз-си. Никой не може и не трябва да може да каже името ми на глас без да заслужава. Няма ме - само аз знам къде съм, стоя инкогнито без чужда намеса - хей, лапайте ми кура - скрил съм се. Не искам никой да чете, да слуша, да мисли - само мен, няма ме. Маслини с плътен, кисел вкус - есенция на младостта, вкус на взор..плътен примес, мислеща целувка. Скрил съм се, но виждам - виждам вас, гниди..хм, обидете се..Нагли изчадия бесни - "Нямам сили, нямам обич - нямам радост, нямам глас, писна ми от всички проби, писна ми от всички вас". От утре ще се водим за ръчичика, ще мирише на пролет.

един Дъждовен ден