Политическа тема

Подбуди ме едно много силно усещане за да напиша тази публикация. Може да се усети като банално. Може и просто да е дразнение, породено от праволинейното, затворено, обгърнато в скука и смут съзнание на наши съграждани, оценяващи себе си като персони с креативна мисъл, трезво-оценяващи своето и на околните присъствие; грухтящи и слюнко-бълващи усти с грапави от дюля езици. Обектът на моя субект е една красива идея - толкова красиво описана от НЕГО, че още се чудя с какво да я сравня...Накратко, думите са ценни. Ще си имаме национална, красива, достойна, модерна, горда зала, която сигурно ще ни кара да се чустваме обединени и щастливи, която ще надживее внуците ни и ще побира толкоз много българи на едно място. Спортът обединява нас българите, сигурно единствено и само той. Но в една ябълка понякога откриваме малки каналчета прокопани от червеи, които ако не наръфаш ябълката вечно ще си пълзят там вътре. Тези червеи си живуркат вътре, паразитират за сметка на ябълката, дебелеят и гнездят лаври. Тези червеи живеят и между нас, готови да изгубят цялото си време омърсявайки с гадната си слуз красотата, която виждат. Това не са зли езици - това са вечно сумтящи и несъгласни с всичко хора..хора, единствената им цел на които е да мърсят подсъзнателно. За пръв и последен път си отнемам от времето да им го кажа и опиша. Дано се припознаят. Винаги ще ги игнорирам.

HTML код

- Дай ръката ти казвам! - Я го духай... - Комунист, дай ръката, че ще съжаляваш... - Аз не говоря с тебе.. - Кажи кой ти е виновен? - Неверниците. - Кои по-точно? - След 60-та.... - Ти на колко си години? - Аз стоя зад мъдрите и трудолюбивите... - Защо гъза ти е червен? - Намекваш ли нещо? - Ще те арестувам! - Ще кажа на батко.. - Мишок, само цвърчиш, писна ми да те слушам! - Не бъди лош, ще има и за тебе.. - Аз не живея в Русия. - Баба ми прави много вкусни мекици! - България прави много вкусни мекици... - Не ми се тръгва... - Не, не си отивай, ще ни бъде тъжно! - Зная и ще питате за мен, ама няма да ме има. - Кои? - Мъдрите и трудолюбивите.. - Съгласен съм - ти си тръгваш, те ще питат, аз ще им отговарям.

Проклятието

"Пътища: -Магистралите са само 2%, или 418 км, от националната пътна мрежа с обща дължина 19425 км. -Две поредни правителства не са изпълнили обещанието за завършване на магистрала Тракия, която трябваше да свърже София с пристанище Бургас. Само 173 км от планираните 368 км са построени и се използват. -От магистрала "Хемус" между София и Варна са построени 125 км при 433 км обща дължина. -Магистрала "Струма", която трябваше да бъде завършена за олимпийските игри в Атина през 2004 г, има нов краен срок за 2020 г. Построени са 24 км от 156 км. -Построени са само 5 км от магистрала Марица, свързваща българско-турската граница с магистрала Тракия при обща дължина 114 км. -Първокласните и второкласни пътища са само 699г км от общата пътна мрежа. -37% от третокласните пътища са в лошо състояние. -Страната ни има нужда от 6,5 милиарда лева, за да подобри архаичната си железопътна мрежа до 2013 г. Над половината от пътническите влакове са на възраст над 20 години..." People, what the fuck is going on....?

Да ти вземат тока!

Досега приемах за даденост това, че вкъщи светят лампите, работи печката, гледам телевизия..докато не се случи това. Прекрачих прага. Настана тишина. Посрещнах с леко раздразнение новината, че тази вечер ще пропусна чаканият толкова дълго време покер-турнир, както и любимото ястие което вече миришеше вкусно в главата ми по пътя за вкъщи. Горчиво погълнатата глътка бира ми подсказа, че съм сред природата в домашна обстановка. Тихо и уютно. Замислено и напрегнато. Следващият миг се озовавам в обятията на моят ангел-спасител, държейки ценното листче хартия което ще ме върне "у дома", псувайки на ум себе си или някой друг. Все пак аз бях виновен, другият ми помогна да открия грешката си и ми даде да разбера, че НЕГО трябва да уважавам повече от всичко. Той ми дава светлина, топлина, храна. Кланях му се, дни наред....Молих го....вече се бях отплатил материално за грешката си, но душата ми Му принадлежеше. Минаха нощ, две и идваше трета. Не получих милост. Гниех в своя смут и недоумение. Бях изгубил надежда, но накрая се появи пратеник, носещ ключа на живота ми. Отключи, влязох. Лъч светлина и мирис на разтопен парафин ме блъснаха в лицето. Изпитах делириум и изпратих милиони овации на НЕГО, стискайки ръката на пратеника. Повече няма да правя така. Спрете ни тока, не искаме вода!

Китарен Герой

Запомнете! - сръчната комбинация, която използвате, между натискането на левия/ десния бутон на мишката + чевръстото лавиране между копчетата с букви W, A, S, D и желанието Ви да не пропуснете бутонче, било то жълто, зелено, червено или синьо, НЕ ВИ ПРАВИ КИТАРИСТ! http://www.ultimate-guitar.com/

клиенто-поток

Всеки ден се тъпчем с бира, кайма, малко плодове, аспирини, витамини, вредни лъчи, прах, катрани, фреони, хлорна вода, машинно месо, ароматни кетони, алкохоли и гнет. Живото-поддържащ гнет. Тези, които не ги боли корема - са им жълти зъбите. Дядо Коледа пак ще ни отрови. Когато мравките събират шлюпки от слънчоглед на ъгъла на бордюра и паралелно с това лястовиците лепят кал на горния ъгъл на прозореца Ви, всъщност отмъщават на гадните измишльотини и болния мозък на баба Яга, дядо Коледа, чичо Скрудж, леля Мери, мистър Пропър, Хензел и Гретел. Те са гнет за всички нас - и са много, много млади. Ще продължат да тестват всичко за което се сетят върху нас, ще повръщат ден след ден, ще смучат със сламка и последната ни натурална капка пот. Те са Нас. Ние сме Вие. Не се научиха, че кълбото всъщност е сфера.

Два дена по-късно...

Спомняш ли си последните два дена? Спомняш ли си за последен път когато вдигна телефона си и каза, че това няма да се повтори отново. А какво ще кажеш за половината си живот, който си прекарал в сън.. какво да кажем за тези дни, в които си се обличал и събличал, будувал и сънувал..какво си спомняш за своята трапеза, за хората, били на нея до теб...Всичко е въпрос на два дена. Точно два, приятел, точно два. За наше голямо нещастие - помним. Има едени гори в Южна Америка, които се казват "селвас". Те се простират на юг от река Амазонка и са като първообраз, който ти изкача в главата, когато чуеш думата "джунгла". Далеч от мириса на човешката кожа, там живеят твоите спомени от преди два дена - разни мравки лазят по мозъчната ти кора; зелени светулки светят в очите ти; група корени пълзят в кръвта ти; ръцете вече тежът; гърбът се превива и стар козел те мушка точно в стомаха... реката е спряла и навсякъде - мъгла. Два дена ти остават да намериш пътя, който си спомняш. Два дена и повече няма да пушиш трева.

Януари, Лондон, 2009

Есента и зимата в северна Европа вървят ръка за ръка.. Странното е, че хората, подвластни на тази двусезонна година въобще не усещат смяната на сезоните, бързото препускане на часовника, както и езикът на очите. Както всичко на нашата планета и на този остров всичко е временно! Изкуствено засадената трева, катеричките и грижливо оформените сравнително малки зелени пространства някак си странно се сливат с безкрайния бетон, тухлените къщи и миризмата на гниещи листа.. Мравуняк! Всичките тунели, перфектно построената пирамидална структура, работеща почти идеално, засенчила всеки полъх на вятъра и радостта от слънчевата светлина. Никога, никой не би си помислил, че сезоните може да са така безчуствени и безмирисни.. Какъв е смисълът тогава от тях? Майката Природа вече е помислила по този въпрос, отнемайки от човека връзката между тях, малко по малко и все повече. Има места на Земята, които не могат да се наречат "кътчета". Планетата ни е болна от едра шарка, която се разраства неумолимо. Никога, никой не би си помислил, че хората може да са вирус. Дълбоко, там където никой отдавна не е влизал, там където кислородът нахлувал невидим и плътен, се е бил скрил Човекът - същият този, който обичал дъжда както слънцето, растенията както животните, музиката както плачът на малкото дете. Това било минало, той вече нито можел да чувства, нито да помирише. Сезоните изведнъж свършили!

ПРИКАЗКА

Имало едно време една голяма къща на брега на едно езеро. В езерото плували безброй птици, всичките различни. Тук-таме се мяркала по някоя лодка, но дори и тя не създавала впечатление, че се движи.. Било есен. Дърветата и те бавно развявали короните си и всецветните листа се вихрили, носени безразборно от вятъра. Наблизо се виждали заснежените върхове на близките планини и опушените от облаци техни зъбери, а под тях широка поляна обградена с чист като обаяние въздух. Къщата била празна, само една мечка душела наоколо.